Политика на ЕС. Путин подхранва ядрения страх с началото на петия мандат

След близо 25 години на власт Владимир Путин започва нов шестгодишен мандат като президент на Русия във вторник, във време на нарастващо напрежение със страните от НАТО заради подкрепата им за Украйна.

Съобщението за военни учения, симулиращи използването на тактически ядрени оръжия, обявено от Министерството на отбраната на Русия в навечерието на встъпването в длъжност на Владимир Путин като президент за пети мандат, беше изчислено да посее съмнение и разединение сред западните съюзници, казаха анализатори пред Euronews.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определи коментарите на британския Дейвид Камерън и френския Еманюел Макрон като „опасни“, предупреждавайки за пряка ескалация на конфликта, която потенциално може да застраши европейската сигурност – въпреки че анализаторите видяха този ход по-малко като непосредствена заплаха, толкова и като нов опит да се раздели подкрепата на Запада за Украйна.

„Това има за цел да сплаши и създаде психологически натиск, но не само директно върху тези страни, но и върху страните, които наблюдават и които са може би малко по-предпазливи, защото вероятно това ще ги направи малко по-предпазливи“, каза Мария Мартисюте, политически анализатор в European Policy Centre, пред Euronews.

По-рано в понеделник британският външен министър Дейвид Камерън каза по време на посещение в Киев, че Украйна ще може да използва британски оръжия с голям обсег, за да нанася удари по цели в Русия, докато миналата седмица френският премиер Еманюел Макрон повтори, че възможността за изпращане на войски в Украйна не е изключена.

Въпреки че не са нови, подобни забележки карат Русия да се „неспокои“, подтиквайки режима да отговори със заплахи, особено в настоящия контекст, според Мартисюте.

„Трябва да имаме предвид, че китайският президент Си Дзинпин е в Европа, но също така, че подкрепата от 61 милиарда долара от Америка е премината и че Украйна планира контранастъпление през 2025 г.“, аргументира се анализаторът на EPC.

„Русия знае, че маневрите изнервят Запада, тъй като в миналото маневрите често бяха част от подготвителна фаза за нещо“, каза Густав Гресел, старши политически сътрудник в ECFR, пред Euronews.

Оттогава в началото на пълномащабното нахлуване в Украйна, Путин многократно напомня на западните страни за ядрените способности на Русия в опит да ги разубеди да задълбочат военната си подкрепа за страната, водена от Володимир Зеленски - но това е първият път, когато такова учение има беше публично обявено.

„Това още веднъж показва колко цинични и празни са руските изявления за мир и преговори“, каза Петер Стано, водещ говорител на Европейската комисия по външните работи, призовавайки Русия да обърне това, което той нарече безотговорен ескалационен жест.

„Русия очевидно се опитва да внесе допълнителна двусмисленост в ядрената си доктрина с тези ходове“, каза Дилън Маккиарини Кросън, изследовател на външната политика на ЕС в CEPS.

Ходът на Москва следва решението през 2023 г. да разположи своите тактически ядрени оръжия на беларуска земя, като част от усилията на двамата източни лидери да се противопоставят на възприеманите западни заплахи.

Тактически ядрени оръжия, които варират от въздушни бомби до бойни глави за ракети с малък обсег и артилерийски боеприпаси, са по-малко мощни от стратегическите оръжия, защото са проектирани да бъдат използвани на бойното поле, а не да унищожават цели градове.

Между другото за сравнение, докато американската бомба, хвърлена над Хирошима през 1945 г., беше 15 килотона, тактическото ядрено оръжие можеше да даде само около един килотон.

Но тъй като Беларус има обща граница от повече от 1000 километра с Украйна, решението на Путин разгръщането на тези тактически ядрени оръжия би означавало, че Русия може да достигне потенциални цели по-лесно и бързо.

„Този ​​ход допълнително повишава залозите и ще създаде повече главоболия на военните плановици в САЩ, Европа и Украйна които ще продължат да се борят с това, което представлява прага за първа употреба от Русия“, добави Кросън.

Броят оръжия, разположени в Беларус, все още не е известно, но изследователят на CEPS вижда руското решение като начин за отвличане на вниманието на общественото мнение и подкопаване на западната подкрепа за Украйна, но вярва, че ще има обратния ефект.

„Това би ще бъде полезно да напомня на Москва, че повечето от тези страни от НАТО също имат същия ядрен капацитет“, подчерта още Мартисюте.

С Москва празнува в четвъртък най-важния си светски празник, Деня на победата, отбелязвайки поражението си над нацистите през Втората световна война анализаторът на ECFR вярва, че руският лидер се чувства отново могъщ, тъй като Путин отправя ядрени заплахи само когато се чувства силен.

„Това е така, защото той знае, че ако ги използва или заплашва да използвайки ги, той ще влезе в опасна игра на ескалация със Запада“, подчерта Гресел, добавяйки, че Путин най-вероятно смята, че Западът едва ли ще рискува ескалация за Киев в момента.

„Ако не го направим като това, ние трябва да го накараме да се почувства слаб отново“, каза анализаторът на ECFR, като предоставим на Киев необходимите ресурси, премахнем ограниченията върху използването на западни оръжейни системи или дори въоръжим нашата страна с ясна заплаха от пряко участие в конфликта ако използват ядрени оръжия.

Тази статия е актуализирана, за да включва коментари от Европейската комисия.

Последвайте ни в