Политика на ЕС. Путин подхранва ядрения страх с началото на петия мандат

След близо 25 години на власт Владимир Путин стартира нов шестгодишен мандат като президент на Русия във вторник, във време на възходящо напрежение със страните от НАТО поради поддръжката им за Украйна.

Съобщението за военни учения, симулиращи потреблението на тактически нуклеарни оръжия, оповестено от Министерството на защитата на Русия в навечерието на встъпването в служба на Владимир Путин като президент за пети мандат, беше изчислено да посее подозрение и разцепление измежду западните съдружници, споделиха анализатори пред Euronews.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков дефинира мненията на английския Дейвид Камерън и френския Еманюел Макрон като „ рискови “, предупреждавайки за директна ескалация на спора, която евентуално може да заплаши европейската сигурност – макар че анализаторите видяха този ход по-малко като непосредствена опасност, толкоз и като нов опит да се раздели поддръжката на Запада за Украйна.

„ Това има за цел да сплаши и сътвори психически напън, само че освен непосредствено върху тези страни, само че и върху страните, които следят и които са може би малко по-предпазливи, тъй като евентуално това ще ги направи малко по-предпазливи “, сподели Мария Мартисюте, политически анализатор в European Policy Centre, пред Euronews.

По-рано в понеделник английският външен министър Дейвид Камерън сподели по време на посещаване в Киев, че Украйна ще може да употребява английски оръжия с огромен обхват, с цел да нанася удари по цели в Русия, до момента в който предходната седмица френският министър председател Еманюел Макрон повтори, че опцията за изпращане на войски в Украйна не е изключена.

Въпреки че не са нови, сходни забележки карат Русия да се „ неспокои “, подтиквайки режима да отговори със закани, изключително в сегашния подтекст, съгласно Мартисюте.

„ Трябва да имаме поради, че китайският президент Си Дзинпин е в Европа, само че също по този начин, че поддръжката от 61 милиарда $ от Америка е премината и че Украйна възнамерява контранастъпление през 2025 година “, аргументира се анализаторът на EPC.

„ Русия знае, че маневрите изнервят Запада, защото в предишното маневрите постоянно бяха част от подготвителна фаза за нещо “, сподели Густав Гресел, старши политически помощник в ECFR, пред Euronews.

Оттогава при започване на пълномащабното навлизане в Украйна, Путин неведнъж припомня на западните страни за нуклеарните качества на Русия в опит да ги разубеди да задълбочат военната си поддръжка за страната, водена от Володимир Зеленски - само че това е първият път, когато такова обучение има беше обществено оповестено.

„ Това още един път демонстрира какъв брой цинични и празни са съветските изказвания за мир и договаряния “, сподели Петер Стано, водещ представител на Европейската комисия по външните работи, призовавайки Русия да обърне това, което той назова безконтролен ескалационен жест.

„ Русия явно се пробва да внесе спомагателна двоякост в нуклеарната си теория с тези ходове “, сподели Дилън Маккиарини Кросън, откривател на външната политика на Европейски Съюз в CEPS.

Ходът на Москва следва решението през 2023 година да разположи своите тактически нуклеарни оръжия на беларуска земя, като част от напъните на двамата източни водачи да се опълчват на възприеманите западни закани.

Тактически нуклеарни оръжия, които варират от въздушни бомби до бойни глави за ракети с дребен обхват и артилерийски муниции, са по-малко мощни от стратегическите оръжия, тъй като са проектирани да бъдат употребявани на бойното поле, а не да унищожават цели градове.

Между другото за съпоставяне, до момента в който американската бомба, хвърлена над Хирошима през 1945 година, беше 15 килотона, тактическото нуклеарно оръжие можеше да даде единствено към един килотон.

Но защото Беларус има обща граница от повече от 1000 километра с Украйна, решението на Путин разгръщането на тези тактически нуклеарни оръжия би означавало, че Русия може да доближи евентуални цели по-лесно и бързо.

„ Този ​​ход в допълнение покачва залозите и ще сътвори повече главоболия на военните плановици в Съединени американски щати, Европа и Украйна които ще продължат да се борят с това, което съставлява прага за първа приложимост от Русия “, добави Кросън.

Броят оръжия, ситуирани в Беларус, към момента не е известно, само че откривателят на CEPS вижда съветското решение като метод за похищение на вниманието на публичното мнение и подкопаване на западната поддръжка за Украйна, само че има вяра, че ще има противоположния резултат.

„ Това би ще бъде потребно да припомня на Москва, че множеството от тези страни от НАТО също имат същия нуклеарен потенциал “, акцентира още Мартисюте.

С Москва чества в четвъртък най-важния си всемирски празник, Деня на успеха, отбелязвайки провалянето си над нацистите през Втората международна война анализаторът на ECFR има вяра, че съветският водач се усеща още веднъж всесилен, защото Путин насочва нуклеарни закани единствено когато се усеща мощен.

„ Това е по този начин, тъй като той знае, че в случай че ги употребява или заплашва да употребявайки ги, той ще влезе в рискова игра на ескалация със Запада “, акцентира Гресел, добавяйки, че Путин най-вероятно счита, че Западът надали ще рискува ескалация за Киев сега.

„ Ако не го създадем като това, ние би трябвало да го накараме да се почувства слаб още веднъж “, сподели анализаторът на ECFR, като предоставим на Киев нужните запаси, премахнем рестриктивните мерки върху потреблението на западни оръжейни системи или даже въоръжим нашата страна с ясна опасност от директно присъединяване в спора в случай че употребяват нуклеарни оръжия.

Тази публикация е обновена, с цел да включва мнения от Европейската комисия.